Българка в Германия: Развивам алергия към тази страна
" Всичко, което ме притегли към Германия, го нямаше. И в един миг си споделих - стига толкоз. Не желая децата ми, в случай че в миналото имам такива, да израснат в тази страна ", споделя Янис. Той идва в Германия от гръцкия остров Самос на 18-годишна възраст, с цел да следва инженерство. Но през 2020 взема решение да се върне в Гърция - след 16 години в Германия, съобщи Дойче Веле
" Мързеливият грък ", " корумпираният грък "
Янис работи в немския град Есен като планов управител в частния бранш, а след това и като строителен инженер в обществения бранш. Накрая пробва шанса си и като експерт на свободна процедура. " Направих всичко по силите си, с цел да изградя живота си тук, само че непрекъснато се сблъсквах с спънки ", споделя 39-годишният мъж. Спомня си един съответен образец. " Работех на един строителен обект, а клиентът отхвърли да заплати последната вноска - над 100 000 евро. Каза ми, че нямало да ми разреши да забогатея в Германия. "
Според Янис това е сладкодумен образец за отрицателното отношение към мигрантския му генезис. Именно такива преживявания го карат да се усеща по този начин, сякаш в никакъв случай не е бил признат в обществото. Той осъзнава, че колкото и да се интегрира, постоянно ще гледат на него като на " оня грък ". И в последна сметка това го стимулира да напусне Германия. " Първо в университета ти подмятат, че си " мързеливият грък ", след това на работа ставаш " корумпираният грък ". Аз се гордея, че съм грък. Всичко това стана токсично за мен ", споделя мъжът.
Една четвърт от мигрантите обмислят да изоставен Германия
Ново изследване демонстрира, че опитът на Янис не е изключение. Въз основа на допитване измежду 50 000 мигранти, които са се преместили в Германия на възраст сред 18 и 65 години, изследването открива, че всеки четвърти обмисля да напусне страната. В проучването не са включени търсещи леговище, която към момента нямат приет статут на пребиваващи в Германия. Според резултатите Германия ще изоставен най-много хора, които са високообразовани, успешни и добре интегрирани - т.е. хората, от които страната има най-голяма потребност.
Според изследването аргументите, обуславящи желанието за емиграция от Германия, са " резултат от комплицираното взаимоотношение между индивидуални характерности, стопански аргументи и обществената интеграция ". Респондентите постоянно означават като аргументи фамилията си в родината, политическата си незадоволеност, високите налози и бюрокрацията.
Малко над една четвърт от хората в Германия имат мигрантски генезис. Около 6,5 милиона души са се заселили в страната от 2015 година насам, като доста от тях са сирийци и украинци.
" Сякаш си фантом "
Утку Сен е 33-годишен инженер по киберсигурност. Младият мъж напуска Германия след три години живот в страната. Причината - чувството, че е изключен от обществото. Първата му година в Берлин била " като меден месец ", само че по-късно Сен осъзнал какъв брой сложен може да бъде животът за чужденец, който не приказва немски задоволително добре. " Като турчин постоянно се усещах като жител второкласен. И осъзнах, че ще ми отнеме десетилетия да стана част от немското общество ", споделя той.
Сен разгласява видео, в което на турски изяснява за ежедневната дискриминация, която е усещал в Германия. В него оприличава живота в Германия с филма " Шесто възприятие ". " Има живот там някъде, надалеч от теб. Но ти се скиташ като фантом. Другите даже не знаят, че съществуваш, не можеш да общуваш с тях ", изяснява Сен.
Впоследствие младият мъж се премества в Лондон. Казва, че опцията да приказва с хората на английски много улеснява живота му. " За разлика от германците, британците като цяло са по-отворени към чужденците и другите култури. Тук не съм се сблъсквал с дискриминация ", споделя той.
Според Калина Великова от България да приказваш езика съвършено не ти оказва помощ безусловно да разбиеш бариерите в Германия. Великова е на 35 години и е живяла девет години в Бон, където е учила и работила. Казва, че се е чувствала изолирана и като студентка, макар че говорела съвършен немски език. " Никога няма да не помни какъв брой дълго им лиши на хората да ме позволен до себе си - даже просто като тяхна състудентка. Случваше ми се един ден да приказвам с някого, а на другия той да се преструва, че не ме познава. Това просто не се случва там, откъдето пристигам ", споделя Калина.
С течение на времето обществената изолираност почнала да ѝ се отразява. " Започнах да ставам по-студена. Чувствах се като че ли развъртвам алергия към Германия, а не желаех да е така. " През 2021 Великова напуща Бон и се връща в София, където в този момент работи като управител на планове. " Разбира се, тук също има ежедневни битки. Но като цяло качеството ми на живот се усъвършенства - макар че спечелвам по-малко и работя повече. "
Според икономиста Кристиан Дустман езикът си остава основен фактор за интеграцията. В същото време експертът смята, че чувството за негостоприемност не е неповторимо за Германия. " Ако извършите сходно изследване във Англия, отговорите вероятно няма да са доста по-различни от тези в Германия ", споделя той.
Проучване на фондация " Бертелсман " от 2024 демонстрира, че от ден на ден хора в Германия са обезпокоени от евентуалните отрицателни последствия от миграцията - притесняват се например от повишение на разноските за обществени помощи, от недостиг на жилищна повърхност в градовете, от провокации за просветителната система. Затова, съгласно Дустман, политиците трябва да подхождат много деликатно: " Политиката би трябвало да се движи по доста тънка линия - да не уголемява прекалено много популацията и в това време да бъде гостоприемна към новодошлите, които са значима част от стопанската система и от обществото ".
